КОГО ПОЧИТАМ НА ИМЕНИЯ СИ ДЕН

 

КОГО ПОЧИТАМ НА ИМЕНИЯ СИ ДЕН

/“Всичко тече, всичко се променя“/

Винаги съм си харесвала името, особено откакто разбрах, че  поради древен предразсъдък не са ме кръстили на другата баба – Дена. Въпреки това, от малка зная, че не името прави човека, а човекът прави името.

В лексиконите навремето пишех, че името ми произлиза от района Магдала в Палестина. Днес в Уикипедия чета, че Магдала е древен еврейски град на брега на Галилейското езеро, възникнал през 2-1 век пр.н.е. Той се слави с множество исторически забележителности, но като че ли най-голямата е, че тук се е родила Мария–Магдалена, която е била известна като Мария от Магдала.

В съзнанието ми Мария-Магдалена също претърпя развитие. В началото тя беше грешницата, от която Исус е изгонил 7 демона. По-късно тя става негов последовател и очевидец на събитията, свързани с разпъването на кръста и възкресението му. Днес Мария- Магдалена е провъзгласена за светица и на нея се приписват думите „Христос Воскресе!“, които всички ние изричаме на Великден.

Но аз съм кръстена на баба ми Магда – жената, която винаги е предизвиквала възхищение у мен със силата на характера си и природната интелигентност. Баба Магда е от борчески македонски род – нейният баща е бил комита. Семейството ѝ бяга от гръцка Македония и се заселва около Петрич, но баба ми последва своя годеник и се жени за него в малко селце около Бургас. Продава пендарите си, за да купят земя и построят къща, ражда 10 деца, от които 7 оцеляват. Само мога да си представя колко ѝ е било трудно и мъчно! Силната връзка с останалите далече братя и сестри тя предава на своите деца и внуци. Всички ние познаваме роднините си от юго-западна България и многократно сме си гостували.

Винаги, когато ми е било трудно в бита, аз се сещам за баба Магда – за кобилиците с вода, които е носила от селския кладенец, за всекидневно омесените и изпечени хлябове, за сготвените манджи, за животните в двора, за отгледаните и изучени 7 деца, за работата на полето, за изпраните на ръка дрехи,  за изтъканите черги, за всички перипетии, през които е минала и с които се е справила и... се засрамвам от своето мрънкане.

Когато болестта я победи и тя не можеше да се движи, с часове наблюдаваше природата около къщата си. От нея съм чула едни от най-емоционалните и метафорични сравнения и обяснения за процесите в живота. Тази жена, която нямаше образование (може би само 2-3 клас) можеше да види и оцени красотата около себе си с думи, които не съм очаквала да знае. Тя беше добра и разбираща, страдаща и възвисена – сигурно затова Господ я взе на деня на Коледа.

Много повече от светицата Мария-Магдалена аз почитам моята баба Магда, чието име нося!