Тежестта на думите

 

Тежестта на думите

  (есе)

Думите имат магическа сила. Те могат не само да вдъхнат самочувствие и кураж на някого, но и да преобърнат живота му в негативна посока. Думите въздействат на подсъзнателно ниво когато ги чуваме и когато ги изричаме; те изразяват мислите ни, материализират ги и формират действителността, в която живеем. (Съвременната наука е доказала това.)

Хората винаги са използвали думите чрез благословии и клетви като силно оръжие  в подкрепа на своите съждения и чувства. Наричанията за берекет и късмет, казани от сърце, имат същото по сила въздействие като проклятията, но с обратен знак. Човек пожелава на ближния си добро като благославя семейството, дома и начинанията му. Той употребява клетви и скверни слова, когато усеща невъзможност да се справи с противника или да намери отдушник за неудачите си.

Всяка религия отдава нужното значение на думите. "В началото бе словото" - така започва първа глава на християнската библия. Коранът в исляма е сбор на "най-красивите думи". В индуизма срещата с духовното се осъществява чрез мантра - дума с определена духовна сила, която се повтаря и върху която се медитира, за да се постигне разбиране и реализация. 

За огромната сила на думите се говори и в българския фолклор. Да бъдем добри и любезни ни учи поговорката „Блага дума – железни врата отваря“, да бъдем отговорни за действията си – „Казана дума, хвърлен камък“, да не действаме прибързано и с голямо самочувствие – „Голям залък лапни, голяма дума не казвай“. Негативното влияние на думите е намерило отражение в народната приказка за човека и мечката и извода от нея – „Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя“.

В днешно време – във века на информацията и свързването на хората чрез технологиите, все по-важно става необходимостта да се намери подходящата дума за обявяване на новина или изпращане на съобщение до приятел или колега. Боравенето с думите, когато то не е подкрепено от езика на тялото и цялостното излъчване на човека, има съществено значение за правилното разбиране и избягване на двусмислицата. Значението и силата на думите нараства неимоверно.

В сферата на политиката неправилното използване на думите може да доведе до непредсказуеми последици. Понякога думи, облечени в красива форма, могат да наранят жестоко или да прикрият антихуманни действия. Как ви се струва следната новина - „Държавата ще плаща за евтаназия на хора, които са твърде бедни, за да водят „достоен живот.“?! В това изречение повърхностният читател може да намери съчувствие, състрадание, достойнство...., но какъв е цялостният смисъл?! Каква е стойността на човешкия живот и не трябва ли държавата да се стреми да го запази, вместо да подпомага неговото убийство?!

Ние, българите, сме толерантен народ и рядко стигаме до крайности. Може би нашата народопсихология по отношение на думите най-точно се характеризира с поговорката „Дума дупка не прави“ – т.е. „не обръщай голямо значение на думите, а на делата“. И макар че донякъде мога да се съглася с нейната философия, все пак мисля, че трябва да внимаваме какви думи употребяваме, как ги казваме и да отчитаме тяхната сила както по отношение на този, към когото са насочени, така и към този, който ги изрича.          

Защото думите имат магическа сила!