Думите имат значение!

Какво говорят думите?

Думите, също както начинът на обличане, жестовете и осанката, говорят много за характера на хората и техния светоглед. Понякога  изпусната фраза или недоизказана дума дават повече информация от добре премислен текст или изказване.

Наскоро, правейки граматическо упражнение по английски език, попаднах на следния пример. Трябваше да се свържат двете части на едно изречение и единственият възможен вариант беше:

Не мога да си позволя.........................да купувам нискокачествени стоки.

/I can't afford.........................................to buy low-quality products./

Глаголът "afford" означава "имам финансовата възможност", т. е. смисълът на изречението беше, че "финансовото ми положение не ми позволява да купувам нискокачествени /евтини/ стоки".

Бях удивена! Няколко пъти препрочитах изречението и си го превеждах дума по дума...да не би пък аз да греша? Дадох си сметка, че ако това беше пример по български език, той щеше да звучи точно обратното 

Не мога да си позволя.....................да купувам висококачествени /скъпи/ стоки.

Начинът на мислене, манталитетът е дълбоко закодиран в подсъзнанието на хората и се изразява в тяхната реч. Многократно съм обяснявала на учениците, че нашият негативизъм се  е отразил дори в двойното отрицание, което използваме в изреченията.

    ( - )      ( - )                                            ( - )  ( - )

Никога няма да ти се обадя.              Никой не отговори на въпросите му.

Не искам да правя буквален превод на английските изречения, защото ще прозвучат нелепо, но за всички, които не владеят езика, ще кажа, че отрицанието в тях е едно - използва се или отрицателна дума с положителна форма на глагола, или положителна дума с отрицателна форма на глагола. Такава дълбока категоричност и нетърпимост има само в нашия език.

  ( + )  ( - )                                              ( - )        ( + )
I will never call you again.                 Nobody answered his questions.

Покрай матурите се замислих и за още нещо. Имам представа от формата на международния сертификатен  изпит IELTS и направих паралел с ДЗИ по английски език. Да сравним първата част - слушането. По време на IELTS учениците слушат монолози и диалози САМО веднъж в продължение на 30 минути и отговарят на 40 въпроса. Нашите дванадесетокласници за същото  време слушат три малки текста ДВА пъти и отговарят на 15 въпроса, като времето се разпределя така: 1 минута да прочетат 5 въпроса, 3 минути да отговорят на тези 5 въпроса и още 1 минута да проверят отговорите си след второто слушане???

Тази фактология е само пример, който събужда въпроса: Защо англичаните са създали толкова сложни правила? Защо тестват не само разбирането, но и бързината на отговорите? /При четенето в рамките на 1 час трябва да се прочетат 3 сложни текста и да се отговори на 40 различни по вид въпроси./

Изводът, до който достигнах, е, че те учат децата да бъдат максимално концентрирани поне в рамките на 30 минути и че трябва да могат да вземат бързи решения при ограничено време. Защо са необходими 5 минути на нашите ученици да отговорят със заграждане на 5 въпроса?

Не правим ли същото в реалния живот - неща, които могат да се свършат за минута, ние отлагаме безкрайно дълго във времето /напр. издаване на бележка, разпечатана от компютъра, има срок за получаване 2 седмици./ Да отлагаме и протакаме е станало наша втора природа, затова толкова трудно пристъпваме към незабавни действия, които ще ни донесат успех в което и да е начинание.

Но да се върнем на думите...Подборът и употребата им разкриват основни черти на личността. Нека да сравним как биха се изразили колебливият тип и решителният тип.

Не знам дали ще имам време.......                        Знам, че няма да имам време.

Аз не бих търсила отговорен......                       Няма да търся отговорен.
Може би ще дойда по-късно........                         Ще дойда по-късно.

Много по-лесно се работи с човек, който ясно и категорично изразява мнението си, отколкото с този, който е неуверен и на когото не може да се разчита. Какви думи ще употребиш, как ще ги изречеш и какво ще последва след тях те определя като личност. Защото мислите, изразени чрез думите, се материализират в действия и променят света. А на нас много ни трябва да променим действителността, в която живеем!

Ти какво мислиш?